Често срещана грешка - в онлайн магазините не се публикуват всички данни, изисквани от чл. 4 на Закона за електронната търговия

Много често в онлайн магазините забравят да включат всички данни, които се изискват от Закона за електронната търговия.

Чл. 4. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:

1. името или наименованието си;

2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;

3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;

4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;

5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;

6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;

7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;

8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;

9. друга информация, предвидена в нормативен акт.

Обикновено пишат името на фирмата, телефонен номер и дават формуляр за контакт (вместо адрес на електронна поща - така нарушават точка 4; нищо не пречи да има формуляр за обратна връзка, проблем е ако не е публикуван адреса на електронната поща).

Но това не е достатъчно, както се вижда от цитирания член.

Също така публикуването на един адрес може да не е достатъчно – ако фирмата е регистрирана на един адрес, но извършва дейност от друг. Защо на онлайн магазин трябва да се пише адреса, на който фирмата упражнява дейността, а не само адреса за кореспонденция, където е регистрирана – не ми е известно. Но законът казва, че трябва да се даде този адрес, въпреки че магазинът приема поръчки само онлайн и ако дойде клиент на този адрес няма какво да прави там. Фирмата може да ползва съвсем друг адрес за връщане на стоки и да не е удобно те да бъдат изпращани на адреса, където фирмата извършва дейност. Така че няма смисъл клиентът да знае непотребен за него адрес.

Обикновено тези неща, които не представляват интерес за клиентите се "крият" в общите условия (като така се "предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп" до информацията - връзка към страницата с общите условия има на всяка страница от сайта - например в долната му част - т. нар. "footer"). Клиентите не ги интересува нито номера ви по ЗДДС, нито ЕИК. За да не стават грешки е най-добре да се изброят всичките данни, които се изискват от закона точка по точка, въпреки че на други места на сайта може да ги има същите данни.

Данните, публикуването на които се изисква от чл. 4 от Закона за електронната търговия са: (...)

Ако нищо не продавате на сайта това не ви освобождава от задължението да пишете тези данни: Според българското законодателство, ако имате сайт (на който не продавате нищо!) - извършвате електронна търговия и подлежите на глоба за това, че не сте си публикували личните данни на сайта.