Какво научих от експериментите с разделен мозък

Хората са много добри в измислянето на консистентни и логични обяснения за своите действия и решения. И в това да се самозаблуждават, че тези обяснения са истина.

– Защо нарисува крава?

– Защото ядох шоколад с крава на опаковката.

(Субектът с разделен мозък нарисува крава, защото на едно от очите му беше показана команда „нарисувай крава“.)

А защо има понятие „женска логика“? Може би мъжете са по-добри в измислянето на логични и смислени обяснения?

Разбира се, приемам, че някои решения наистина ги взимаме в резултат на логически разсъждения. Но много от решенията ни са продукт на подсъзнанието и нямаме представа как точно са получени. Но въпреки това много често вярваме, че знаем защо сме взели тези решения и даваме логични обяснения.

От друга страна...

От това, че хората с разделен мозък си измислят обяснения за действията и решенията си не следва, че хората с нормално работещ мозък също имат склонност да си измислят обяснения. Тези експерименти само доказват, че е принципно възможно човек да си измисля обяснения и да вярва в правилността на тези обяснения.

Щом съществува модул на мозъка за съчиняване на обяснения (left-brain interpreter) при хората с разделен мозък, няма логика такъв модул да не съществува при хората с нормален мозък. Няма как простото прекъсване на някои връзки между двете полукълба магически да създаде модул с такава функция.

Но защо еволюцията чрез естествен подбор е създала подобен модул? Нямаше ли да е по-добре съществата просто да разбират действителните причини за решенията и действията си вместо да гадаят и да си съчиняват обяснения, които може да са съвсем погрешни?

Този модул не е специализиран само за да създава обяснения за собствените решения и действия. Той служи и за създаване на обяснения относно всякакви явления, включително и такива случващи се извън мозъка. Значи ние обясняваме действията и решенията си така, както обясняваме явленията, случващи се в околната среда. И трябва да полагаме усилие за да разграничаваме явленията от нашите представи (обяснения) за тези явления.

В някои случаи за правилното функциониране на индивида (да бъде добра машина за оцеляване и разпространяване на гени) е необходимо да не разбира как взима решенията си и да няма съзнателен контрол върху емоциите си. Твърде умните индивиди може да се самохакнат и така да компрометират функциите си.

Освен това начинът, по който невронните мрежи работят, не предполага съществуването на ясни и кратки логически причини за генерирането на определен сигнал на изхода при дадени сигнали на входа.

Да имаме мнение за всичко е нещо напълно естествено и изисква усилие да приемем, че тези мнения може да са погрешни. И обясненията на тези мнения може да са съчинени ad hoc от модула за съчиняване на обяснения след като тези мнения са формирани и независимо от действителния механизъм, по който е достигнато до тези мнения.

Интересно е да се изследва в кои случаи индивидът предприема веднага действия, като инстинктивна реакция на представите, създадени от модула за съчиняване на обяснения, и кога първо анализира задълбочено и съзнателно дали да извърши тези действия. Може би когато индивидът не е спал продължително време, подложен е на стрес и т.н. е по-склонен да няма критично обмисляне на тези обяснения и да реагира на база тези обяснения, разглеждайки ги като реалност.

Split-brain

Left-brain interpreter

Do You Have Free Will? (Hint: Not Really) | Answers With Joe

Не съм съгласен с автора на книгата „What makes your brain happy and why you should do the opposite“, който пише:

If we could live our lives without bias, distortions, and delusions involved, the world would be truly idyllic. But we can't, though we're largely ignorant of this fact. We function much of the time with an air of mystification about why we do what we do, and why we think as we think—not because we are dull-witted. Much the opposite: only a brain advanced enough to engage in complex thought and self-reflection is susceptible to the fuzzy mystification that obscures from view how our minds really work.

Ние не разбираме защо взимаме решенията, които взимаме, не само защото нашият мозък е сложен, а поради начина, по който работи (той е невронна мрежа). Ние не разбираме защо много по-прости и изкуствени невронни мрежи извеждат резултатите, които извеждат (освен обяснението, че сме ги обучили така).

Книгата я има издадена и на български под заглавието „Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното“.