На изборите се случва купуване и продаване на гласове

Онази фраза, която се произнася/пише всеки път когато се прави политическа реклама е манипулация.

Купуването и продаването на гласове е престъпление.

И не само това. Има граматична грешка. Трябва да се каже „са престъпления“. Кристиян Шкварек го е написал правилно в неговите агитационни материали.

Ако не ми вярвате разберете какво каза доц. Борислав Георгиев за “Хоризонт” в предаването “Нещо повече“:

Има два подлога и затова сказуемото трябва да бъде в множествено число. Правилно е да се казва и изписва – "Купуването и продаването на гласове са престъпления!“. Глаголът "съм“ трябва да бъде в множествено число.

Преди избори кандидатите излагат предизборната си програма. Нещата от тази предизборна програма представляват нещата, които ще получим в замяна на нашия глас. Тоест, налице е процес на купуване и продаване на гласове. Което е напълно легално, защото така е проектирана да работи системата.

Различните елементи от предизборните програми се възприемат различно от избирателите. Например либертарианците харесват обещанията да не се въвеждат минимални ставки за данъчно облагане, а етатистите са на обратното мнение.

Има различни стратегии - някои кандидати се стараят да не говорят много, защото колкото повече говорят, толкова повече избиратели ще чуят обещания за извършване на зло и това им намалява шансовете.

Други изказват мнението си по много въпроси.

Сложно е да се определи коя стратегия е по-добра (ако целта е да се спечели на изборите).

Как рационалният избирател да си продаде гласа?

Първо, рационалният избирател се запознава с това, което казват кандидатите.

Ако обещават разни неща без да уточняват как ще ги постигнат (напр. ще направят гласоподавателите по-богати) - това следва да се игнорира.

Ако обещават да извършват някакви неща, които се възприемат като добри от избирателя това следва да носи положителни точки, като броят им зависи от това колко е лесно да се направи обещаното. Ако например е много трудно: +1 точка. Ако е много лесно: +10 точки.

Ако обещават да извършват някакви неща, които се възприемат като лоши от избирателя това следва да носи отрицателни точки, като броят им зависи от това колко е лесно да се направи обещаното. Ако например е много трудно: -10 точки. Ако е много лесно: -100 точки.

Обърнете внимание как абсолютната стойност на точките за лоши обещания е по-голяма - т.е. лошите неща се взимат предвид по-сериозно от добрите.

Защото лошото по принцип се прави по-лесно - лесно се руши, трудно се изгражда. И щетите от лошите неща (като абсолютна стойност) могат да бъдат много по-големи в сравнение с ползите от добрите неща.

За да се накажат политиците, които мълчат и не казват нищо съществено - те следва да се игнорират. Тоест, рационалният избирател трябва да гласува за кандидати, които са изразили мнението си по повече въпроси.