Принципът на предпазливостта срещу безразрешителността - кое е по-опасно?
Според принципа на предпазливостта (англ. precautionary principle) новите неща са опасни по презумпция и трябва да се ограничават и забраняват до доказване на противното.
Според принципа на безразрешителността (англ. permissionless principle) новите неща не трябва да бъдат забранявани по подразбиране, а законодателни мерки срещу тях може да се приложат само в случай, че има сериозни основания за това.
Прилагането на кой принцип е по-опасно? Етатизмът ли е по-опасен или безразрешителната иновация (permissionless innovation)? Според етатистите държавата трябва да обяви за незаконни всички нови неща, за които може да се предположи, че застрашават държавния контрол над народонаселението или може да са опасни за държавата (или за хората) – до доказване на противното. Според либертарианците обаче иновацията трябва да е разрешена.
Когато се говори за безразрешителност може да стане объркване. Защото има два основни типа безразрешителност – с благоволението на държавата и независимо от държавата. В единия случай имаме меми, които ефективно може да се потиснат от държавата (но държавата се отказва от правото да го направи). В другия случай имаме меми, които практически няма как да се контролират (например не може да се забрани със закон математиката – силната криптография, на която се базират някои много мощни закриващи безразрешителни технологии).
Последно време се наблюдава възникването на нови меми (технологии, идеи), които вбесяват етатистите, защото е практически невъзможно да се контролират. Тоест, дори и да се гласуват закони срещу тях, няма как на практика разпространението им да се спре.
Може ли да се забранят компютрите и компилаторите? Може ли да се регулира ползването на компилатор – така че само одобрени от държавен чиновник програми да могат да бъдат компилирани и изпълнявани? Има ли ресурс държавата да сложи държавен чиновник до всеки човек, който може да програмира и има достъп до компютър с компилатор? А 3D принтерите?
Моралната дилема за безшофьорните автомобили не е в това дали трябва да даваме на машината възможност да избира кой да умре (troley problem и т.н.), а в това, че колкото повече държавата отлага разрешаването на употребата на безшофьорни автомобили, толкова повече хора ще умират. Защото общия брой на загиналите в автомобилни катастрофи би могъл да бъде по-малък ако държавата веднага разреши употребата им.
Да, ще има загинали при катастрофи с безшофьорни автомобили. Да, машината ще решава кой да умре. Обаче общия брой на загиналите при катастрофи ще бъде по-малък.
Да, шофьорите ще си "изгубят работата". И това не е нещо лошо. Само лудитите твърдят обратното. Чупенето на тъкачни станове не е добро решение в дългосрочен план – даже и за тези, които си "губят работата" заради тях.
На картината: лудити чупят станове, 1812 година (източник).
Безшофьорният автомобил не е нещо, което може лесно да скриеш. Няма как хората да ползват такива автомобили, ако държавата е наложила забрана. Това е една от тези технологии, които зависят от позволението на държавата (макар и сега да няма закон, в който да пише "забранява се ползването на безшофьорни автомобили", такъв много бързо и лесно може да се гласува след първия случай на катастрофа с безшофьорна кола или много преди това).
По темата за закриващите технологии (подривна технология/иновация, disruptive innovation/technology):
КОПИРАЙТЪТ И БОРБАТА СРЕЩУ АДАМ СМИТ
Но икономика познава и т.нар. "закриващи" технологии, тоест такива, които с появата си закриват много по-голям пазар, отколкото откриват. Става въпрос не за просто повишаване на производителността, а за съществено снижаване на нуждата от стойност, от пари. Затова големият бизнес гледа на закриващите технологии като на най-върл враг. Класически пример е кризата в европейската черна металургия в края на XIX в., дошла от появата на стоманени ж.п. релси с шест пъти по-голяма издръжливост. Но голяма част от съвременните иновации, особено в информационната сфера, има тъкмо закриващ характер. Тук са и системите за предпечатна подготовка, правещи процеса достъпен за всеки, и обмяната на музикални файлове по Интернет, изяждаща бизнеса на продуцентите, и много други неща.
По темата за опасността от принципа на предпазливостта: Permissionless Innovation (The Continuing Case for Comprehensive Technological Freedom)
When public policy is shaped by “precautionary principle” reasoning, it poses a serious threat to technological progress, economic entrepreneurialism, and long-run prosperity. By contrast, permissionless innovation has fueled the success of the Internet and much of the modern tech economy in recent years, and it is set to power the next great industrial revolution—if we let it.
If public policy is guided at every turn by fear of hypothetical worst-case scenarios and the precautionary mindset, then innovation becomes less likely.
>например не може да се забрани със закон математиката – силната криптография, на която се базират някои много мощни закриващи безразрешителни технологии
ОтговорИзтриванеА, може, може. Има даже и няколко забранени числа: https://en.wikipedia.org/wiki/Illegal_number
Това, че можеш лесно да намериш с Google/Bing/Yandex съответните числа показва колко ефективна е подобна забрана.
ИзтриванеМежду другото, според мен безшофьорния автомобил трябва да е разрешен колкото е разрешен автопилота на самолетите. Все пак всяка система има някакъв failure rate, и подлежи на хакване. Пътуващите вътре трябва да могат лесно да се спасят от ненормално поведение на автопилота: което означава поне един от тях да има книжка. Ама някак си разговорите никога не са в подобна рамка. Щото не искат да ги разрешават въобще.
ОтговорИзтриване