Винаги ли показното потребление няма икономически смисъл?
Показно потребление (демонстративно потребление, разточително потребление, conspicuous consumption) представлява потребяването (купуването) на стоки и услуги с цел демонстриране на висок социален статус или богатство.
Богат човек = такъв, който дори вкъщи ходи със здрави дрехи
Богатият може да си позволи да се облича както си иска.
Някои небогати (и желаещи да станат богати) се налага да се грижат за външния си вид за заблуда на противника.
Доказано е, че добрият външен вид (включително и някои форми на показното потребление) може да имат ефект за манипулиране на хората (Halo Effect).
Ако бизнесът ви е такъв, че се налага да ходите по срещи (т.е. да ви виждат) може да се наложи да играете театър...
Клиентите гледат как си облечен, имаш ли скъп часовник и т.н. с цел да определят дали си успешен, дали ти върви работата. Те не са склонни да наемат за много пари консултант, който изглежда пропаднал. Те търсят изглеждащ успешно консултант, който изглежда, че е от тяхната среда и следователно разбира проблемите им. С определен комплекс от показно потребление консултантът сигнализира, че е от средата на клиентите си и ги разбира.
Разбира се това не е съвет за показно потребление. Има много случаи когато съответния индивид може да измисли по-добър начин да инвестира парите си (вместо да извършва показно потребление за да манипулира хората може да направи нещо друго, което има по-голямо ROI).
Но в повечето случаи хората извършват показно потребление не с цел да спечелят нещо от това, а просто от суета, невежество и отказ да мислят (сляпо копиране на мемите, които са видели другите да възпроизвеждат).
Има и много "{природо|еко}защитници", които се правят на богати и разправят как трябвало да пазим природата и същевременно побесняват като им предложиш да си купят дрехи втора употреба ("аз ще гладувам, но няма да нося дрехи втора употреба"). Когнитивен дисонанс.
Как легално да плащаме по-малко данъци, осигуровки и „данък бюрокрация“
Коментари
Публикуване на коментар