Модулност на мозъка - анекдот

Преди години бях занесъл на един (доста разсеян) познат разпечатка на негов труд. Той не можеше да я прочете без очила, и започна да ги търси из къщи. С една ръка - другата беше заета, с очилата...

Докато се чудех как да реагирам, синът му го видя, придоби дяволито изражение и се обади:

– Тате бе, не знам какво търсиш, ама няма ли да го намериш по-лесно с очила?

– Ей, че съм завеян! - Познатият ми моментално си сложи очилата, и продължи да търси...

Беше разкошна илюстрация на тема доколко осъзнаваме доста от това, което вършим. Григор Гачев

Мой познат разказва следната случка:

Вървят двамата из парка. Жена му - рядко умно и свястно момиче - бута количката. Изведнъж поглежда в нея и се втрещява:

– Забравихме детето в къщи! Как може да сме толкова завеяни?!

И хуква на спринт към дома им, оставяйки втрещения баща с детето на ръце...

Хората наричат това „момент на разсеяност“. Точното название мисля, че е „момент на транс“.

Трансът е състояние на дисоциация на съзнанието от подсъзнанието. В такъв момент съзнанието буквално губи адекватната си връзка с околния свят - възприятия, умения, спомени...

Обикновено загубата е частична - например не забелязваме ключовете, които търсим и са на масата пред очите ни, но чудесно виждаме всичко останало. Или пък не усещаме, че сме се порязали, докато не видим, че ни тече кръв...

Средностатистическият човек изпитва естествено състояние на транс за по няколко секунди до минута-две десетки пъти дневно. Обикновено през него не се случва нищо особено, което да привлече вниманието му. Понякога могат да се случат по-странни неща, като описаните.

Трансът може да бъде предизвикан и по изкуствен начин, обикновено чрез хипноза. (Състоянието, което тя предизвиква, е по същество изкуствен транс.) Григор Гачев

Снимка - Pixabay:1052023.