Новото ограбване - предлагат отрицателни лихви върху депозитите и обезценяване на банкнотите и монетите със същия процент

Сега цифровите пари (парите в банкови сметки и други платежни сметки) имат същата стойност като банкнотите и монетите.

Нашите господари обаче предлагат стойността им да бъде различна.

По този начин ще могат да въведат отрицателните лихви върху депозитите. Сега не смеят да го направят, защото хората могат да изтеглят парите си на банкноти, което знаем до какво води.

Идеята е, че ако изтеглиш парите си на банкноти, те ще се обезценяват със същия процент като отрицателната лихва. Например - теглиш 1000 лева. Отрицателната лихва е 10%. След една година, ако искаш да вкараш тези 1000 лева в банката (за да си платиш данъците или да ги харчиш), банката ще ти ги изкупи за 900 лева.

Ако беше ги оставил в банковата сметка - щеше да имаш пак 900 лева, поради отрицателната лихва от 10%.

Ако се опиташ да ги изхарчиш - търговецът ще ти ги приеме, но ще ги оцени на 90%.

Така ще спасят банките от bank run при въвеждане на отрицателните лихви.

Другия начин да се предотврати bank run е като премахнат банкнотите и монетите.

И двата начина са много ефективни за ограбване на хората.

Предлаганото обезценяване на хартиените пари (тези извън банките) с процента на отрицателната лихва е еквивалентно на данък притежание.

Със същия данък притежание трябва да облагат и всичко друго, което хората могат да купят с цел да го ползват като пари. Иначе ще се образуват балони (хората ще купуват нещата, които не се облагат с данък притежание).

Затова е възможно да въведат и данък върху притежаването на злато в размер 10% годишно (колкото отрицателната лихва). Така ще се накажат държателите на злато и няма да има смисъл да се държи злато за защита от ограбването с отрицателни лихви.

Проблемът е, че хората ще започнат да купуват нещо друго - например сребро. И то ще бъде обложено със същия данък притежание.

После хората ще започнат да купуват имоти - ще въведат висок данък върху имотите.

После хората ще започнат да купуват отпадъци от метали и пластмаса - ще въведат данък и върху тяхното притежание.

Картини - данък върху картините. Препарат за пране - данък върху притежанието на препарати за пране. Брашно, консерви, компоти - данък върху притежаването на брашно и всякакви други храни...

И ще стане интересно.

Може би затова се колебаят да приложат отрицателните лихви.

Обаче има голяма вероятност да приложат тази политика, въпреки безумните последици (ще се наложи да облагат с данък притежание на практика всичко - защото практически всичко може да се ползва като алтернатива на парите за запазване на стойност).

Историята показва, че е имало много случаи на въвеждане на лоши политики, въпреки че икономистите са предупреждавали за лошите последици. В условията на демокрация въвеждането на безумни политики е неизбежно.

Това не е някаква моя оригинална теория на конспирацията, в блога на IMF най-безсрамно пишат за подобни планове:

The proposal is for a central bank to divide the monetary base into two separate local currencies—cash and electronic money (e-money). E-money would be issued only electronically and would pay the policy rate of interest, and cash would have an exchange rate—the conversion rate—against e-money. This conversion rate is key to the proposal. When setting a negative interest rate on e-money, the central bank would let the conversion rate of cash in terms of e-money depreciate at the same rate as the negative interest rate on e-money. The value of cash would thereby fall in terms of e-money.

Cashing In: How to Make Negative Interest Rates Work

Това, че дадена политика е безумна не е гаранция, че няма да я приложат.

Допълнение от 14 декември 2020 година

Подуправителят на БНБ Калин Христов в интервю за BGlobal потвърждава плана на тези, които се мислят за наши господари, да ни ограбват с отрицателни лихви:

Отрицателните лихви на практика се явяват данък върху спестяванията, какъвто не би трябвало да се налага от централните банки, защото в демократичните страни данъци могат да бъдат въвеждани само от парламент, съставен в резултат на избори. Централните банки обаче не разглеждат такава политика като данък, който намалява спестяванията на домакинствата, а като стимул за ограничаване на спестяванията и увеличаване на потреблението и склонността към задлъжняване.

С други думи, първата цел на дигиталното евро е отрицателните лихви да действат и върху банкнотите, ако хората съхраняват спестяванията си в такава форма.

Втората цел е, че специално в ЕЦБ и в континентална Европа набира сила притеснението от т.нар. big tech – големите технологични компании, които не са европейски, като Google, Amazon, Facebook и китайските Alibaba и Tencent. Тези компании възнамеряват да въведат собствени валути (stable coins) и ако хората разполагат с частни дигитални пари, с които лесно да осъществяват трансакции помежду си, те биха използвали много по-малко еврото. Което означава, че на глобално ниво ролята на еврото би намалявала. А колкото по-малко се използва една валута, толкова по-слабо ефективна е паричната политика на централната банка-емитент и толкова по-малко е влиянието ѝ в конкретната икономика.

Така че и притеснението от емитирането от страна на big tech предизвиква централните банки да направят дигитални пари, които хората да използват вместо парите, създадени от технологичните компании. Целта е да бъде намалена ролята на тези компании в глобалната парична конкуренция.

Ако хората държат цифровото евро на банков депозит е възможно да губят по-малко, защото банката може да прилага по-малко отрицателна лихва или даже положителна лихва. Така хората ще бъдат стимулирани да си държат цифровото евро в банките, но все пак, ако желаят, ще има възможност да извадят цифровото евро от банките за да не са изложени на риск при евентуална банкова ваканция.

Търговските банки ще се принудят да плащат премия, която да привлече спестителите. Така обаче разходите им за депозитите ще се увеличат и в крайна сметка това ще донесе значителен негативен ефект за търговските банки.

Цялото интервю: Калин Христов: Не трябва да се стига до изчерпване на ефекта от фискалните мерки