Защо CFD-тата не са толкова сигурни, колкото покупката на реални активи

Когато купиш CFD от другата страна може да не е реална акция или реално злато/сребро, а някой друг спекулант с къса позиция.

Ако при покупка на CFD от страна на клиента инвестиционният посредник (ИП) купува реални активи (акции, злато, сребро) 1:1 - тогава не би трябвало да има проблем - договорът за разлика е обезпечен с реални активи.

Но на практика това не винаги е така. От другата страна може да е клиент на същия или на друг ИП (доставчик на ликвидност), който има къса позиция в същия инструмент. В този случай обезпечението не е с реални активи, а със задължението да се платят едни пари. А тези пари са в банкова сметка някъде.

Помислете над това и си представете какво ще стане ако парите от банковите сметки на ИП, неговите "доставчици на ликвидност", доставчиците на доставчиците и т.н. изчезнат.

Предимството на купуването на CFD върху злато и сребро е, че има начин (при липса на лост) да не се плащат годишни разходи (такса съхранение, swap). Недостатъкът е, че ако банковата система се срине може да се изгубят пари.

Вярно е, че има гаранционни фондове, парите по банковите сметки са гарантирани.

Но не бива прекалено много да се вярва на гаранционни фондове. Като стигне онова кафявото до перките на вентилатора не се знае какво ще стане. Банкова ваканция, капиталови контроли... И докато трае това (може да отнеме години - вж. Гърция и Кипър) нямаш достъп до парите си. А инфлацията ги изяжда.

Помните ли подстригването на депозитите в Кипър? Може да се случи и в други държави.