Сънувах метод за дресиране на хора

Ето какво записах веднага след като се събудих:

Касовите бележки са удобни за кратки записки. Често ги ползвам за да записвам разни неща и отбелязвам интересни места в книгите (вместо да се занимавам да режа парчета от големи листи).

Тъй като едва ли ще можете да разчетете какво пише на бележката, ето го с човешки букви:

Храните с добавено съдържание на захар + мазнини увеличават нивото на допамин:

обещание за награда → пристрастяване

17.02.2015 09:08

Затова ни дресират да ядем по време на TV и кино - или да гледаме TV, докато ядем!

По време на сън разкрих конспирацията на масоните, билдербергите и извънземните рептили (маскирани в човешка кожа). Значи, според теорията на конспирацията, нашите господари ни държат в робство чрез мазни и сладки храни, приемани по време на обалъчване с меми (чрез телевизия и кино), целящи да формират в съзнанието ни „правилната“ организирана реалност. Подсъзнанието ми излезе кораво, отказва да възприеме организираната реалност, която му налагат. (Обаче пропуснах да сънувам за солта. И тя е в списъка заедно с мазнините и захарта.)

Напомням, че според Законът на По (Poe's law), при липса на ясен индикатор за идеята на автора, за някои читатели пародиите на крайни възгледи са неразличими от искреното изразяване. В предния параграф написах пародия.

По-надолу изразените идеи са сериозни. При търсене с ключовата фраза „dopamine fat sugar“, чичо Гошо намери тази статия: Addicted to Fat: Overeating May Alter the Brain as Much as Hard Drugs. По-интересната част:

Like many pleasurable behaviors—including sex and drug use—eating can trigger the release of dopamine, a feel-good neurotransmitter in the brain. This internal chemical reward, in turn, increases the likelihood that the associated action will eventually become habitual through positive reinforcement conditioning. If activated by overeating, these neurochemical patterns can make the behavior tough to shake—a result seen in many human cases (...)

Или с няколко думи на български: плюскането предизвиква отделянето на допамин, а това увеличава шанса действието да се превърне в навик.

Забелязал съм, че много от успешните меми, особено свързаните с ядене, представляват възпроизвеждане на навици. Това е интересна идея, за която ще пиша някой друг път (и ако ми остане време ще събера статиите по темата, които съм написал, във формат „книга“).

Още по темата:

A high-fat diet alters crucial aspects of brain dopamine signaling

This is your brain on fried eggs: Brain, motivation and eating a high-fat diet

New discoveries in science prove that industrial, processed, sugar-, fat-, and salt-laden food—food that is made in plant, rather than grown on a plant, as Michael Pollan would say—is biologically addictive.

Food Addiction: Could It Explain Why 70 Percent of America Is Fat?

"Highly palatable" foods -- those containing fat, sugar and salt -- stimulate the brain to release dopamine, the neurotransmitter associated with the pleasure center (...)

Източник: David Kessler: Fat, Salt and Sugar Alter Brain Chemistry, Make Us Eat Junk Food

Цитат от книгата на Кели Макгонигъл „Самоконтрол“:

Невромаркетингът не е някаква конспиративна теория, а си е обикновен бизнес (business as usual).

Стана ли ви ясно защо са ви дресирали да се тъпчете с пуканки, докато гледате филм в киното?

Влязох в книжарницата да разгледам и си тръгнах с една торба книги - вероятно намирането на първата интересна книга при преоценените книги е вдигнало нивото на допамин и не можах да се спра, докато не прерових всички книги. В книжарницата продават кафе (със захар, разбира се). „Случайност? Не мисля.“ Защо в IKEA (магазин за мебели) продават напитки със захар и торти?