Към българските издатели: давайте текстовете на някой непрофесионален редактор да оправи грешките, оставени след професионалистите

То не бяха "пътни карти", то не беше "чувствителна информация"...

В книгата "Себичният ген" на Ричард Докинс преведоха „falsification“ (фалсификация) като фалшификация. Същия случай като с пътните карти и „чувствителната“ информация - видели първото значение на думата в речника и са решили, че това е правилното. Обаче по-надолу пише, че „road map“ е план за действие, а „sensitive“ е „таен, конфиденциален“. За falsification правилното (в този контекст) значение предполагам, че изобщо го няма посочено в речника (някои по-специфични думи ги няма в речниците и трябва човек да е експерт в съответната област за да ги знае).

В българските речници вероятно няма да намерите думите фалсификация и фалсифицируемост (ще намерите фалшификация и фалшифицируемост). В англо-българските речници също ги няма. Причината за това е, че тези думи са специфични за философията на науката и съставителите на речниците не ги познават.

Например, американските банкноти са фалшифицируеми – може да бъдат фалшифицирани. А научните теории са фалсифицируеми – може да бъдат фалсифицирани.

Баба ви е чувствителна. А информацията е конфиденциална. Информацията няма чувства, но баба ви има.

В оригинал:

To be sure, the metaphor gets it partly right: 'angles', unlike theories, cannot be judged by experiment; we cannot resort to our familiar criteria of verification and falsification.

В българското издание:

До известна степен метафората го придава частично правилно: „ъглите“ за разлика от теориите не могат да бъдат проверени експериментално, ние не можем да прибегнем до нашите познати критерии за верификация и фалшификация.

Освен това са написали „познати“ като са оставили „по“ на горния ред - в нарушение на всякакви там правила за пренасяне. И са пропуснали запетайките, които се слагат около вметнатата част „за разлика от теориите“. Можете да видите как изглежда текста в този откъс от книгата [PDF], публикуван на сайта на издателството (стр. 12 във файла, стр. 18 в печатното издание).

Редовно виждам всевъзможни грешки в книгите на български език, които чета. Но тази грешка ме ядоса достатъчно за да изровя оригиналния текст от английското издание и да напиша това.

Издателите не се научиха, че трябва да дават книгите за редакция на хора, които не са професионални редактори и коректори, за да оправят грешките, оставени след преводачите и професионалистите. За да бъде редакцията качествена, тя трябва да бъде направена и от хора, които имат някакви познания в съответната област (например знаят разликата между фалсификация и фалшификация, между фалсифицируемост и фалшифицируемост).

Освен това, много от грешките могат да се отстранят като се даде текста за редакция от някой, който не търси грешките, докато е преуморен.

В много книги виждам грешки, които могат да бъдат намерени с една проста автоматична проверка на правописа. Не мога да си обясня защо такава не е ползвана при търсенето на грешки, след като е практически безплатна (подсказка: LibreOffice, както и всеки един текстов редактор с общо предназначение, който е част от популярните ГНУ/Линукс дистрибуции - примерно Gedit, Kate).