Разкачане на рефлексни вериги в мозъка (инсталация на мозъчен антивирус)

Благодаря на Иван Попов за полезните психически вируси (ваксеми), с които ме зарази след прочитане на неговите произведения. Сега когато видя неподдържана или излющена фасада или търговец, който няма „търговски вид“, се сещам за неговите писания и за това какво би трябвало да си мисля...

Някъде в дъното на съзнанието на Джон пробяга усещането за нещо нередно. Нередното беше не във вечерната булевардна суетня, а по-скоро в отсъствието на някакви мисли, инсталирани по подразбиране към външното възприятие, но упорито отказващи да се обаждат. Ето, при вида на излющените фасади вътрешният софт трябваше веднага да подскаже за съмнителния морален облик на живеещите зад фасадите. Но мисълта за моралния облик я нямаше. Вместо нея се луташе някаква мисъл за мисълта за моралния облик, нещо като указател към указателя към вътрешния софт, който на всичкото отгоре се беше изключил… Не се обади нужният модул на съзнанието и при вида на оръфаните продавачи на семки и еротични издания, озъртащи се мрачно, като рапъри на подсъдима скамейка, иззад разпънатите току до витрината на бижутерския магазин маси. За такава враждебна външност всеки оценъчен софт — и този на „Оракул“, и другият, вътрешният, настроен съгласно оракулския — трябваше да вдигне червен картон. Незабавно. Още повече ставаше дума за търговски работници, които по дефиниция трябва да са усмихнати по комерсиалному. Но вместо вътрешният оценител да вдигне картона, някакъв друг дял от мозъка безстрастно отчиташе, че оценителят не си стои на поста… Тук сякаш нещо в Джон се превключи, той забеляза, че и другите минувачи по булеварда изглеждат твърде недружелюбно по армадилските комуникационни стандарти: нямаше усмивки по лицата, нямаше любезност и емоции в гласа. Не е подгонен тук човешкият материал, досети се той, неразвити са им отношенията, унтерпсихологията не се е настанила на всяко работно място…

— Как така да се разкачат рефлексни вериги?

— Ето така. Като дойде ситуация да се задейства някакъв мисловен автоматизъм, вместо мисълта, която трябва да се появи, се появява мисълта за това, че трябва да се появи оная първата мисъл. Все едно е пренасочено някакво системно прекъсване, добавен е допълнителен код, една степен на рефлексия в повече, и автоматизмът отива на кино. Това Лука снощи ми го обясни, а аз по-късно се обадих в Армадильо на Лорънс Блум и той…

Това са откъси от „Хакери на човешките души“ на Иван Попов.

Препоръчвам първо да прочетете „Нашите марковски процеси“ – „Хакери...“-те може да се разглеждат като продължение на „... процеси“-те.

Връзки към произведенията на Иван Попов има в статията за него в Уикипедия.

Изключване от Матрицата

(Снимка: pixabay.)

Коментари

Популярни статии

Търся си приятелка

Съществуват ли наистина мемите? Истински „неща“ ли са или измишльотина на шарлатани (подобно на чакрите, аурите и рептилите, дегизирани с човешка кожа)? Лоши ли са психическите вируси?

Проблемът с амплитудно модулираната светлина и ползването на широчинно-импулсна модулация за регулиране на яркостта на светлинни източници

Как да решим проблема с обувките лесно – просто си купете с няколко номера по-големи обувки и сложете един или повече слоя допълнителни стелки

За вредата от позитивното мислене (положителното мислене) - какво мислят истинските психолози по въпроса

За вредата от озонаторите и йонизаторите на въздух

Снимане на публични и обществени места - правни аспекти

Изключване от Матрицата

Блогът на Григор Гачев

Блогът на Майя Маркова

Блогът на Петър Стойков

Блогът на Begem0t

Блогът на Димитър Кръстев

Книголандия

Блогът на Александър Бизарски (Sparx)

Блог за книги

Блогът на chitanka.info

Блогът за икономика

Институт за пазарна икономика

Блог на Институт за радикален капитализъм "Атлас"

Пещерата на неандерталеца

Още блогове

Всички публикации в блога (цъкни тук за да се отвори архива)