Защо не работим по 2 часа дневно?

Попаднах на този въпрос в една дискусия за това как капитализмът създава (или премахва) ненужните работни места.

Един съвременен човек може да се задоволи с доходите от 2 часа работа на ден. Но иска да може да извършва показно потребление, да си купува разни неща, които е нормално да ги има (иначе ще го помислят за ненормален)...

Човекът винаги иска още. Така е устроен. Винаги може да иска повече. Хедонистична адаптация му казват психолозите.

На английски терминът е „hedonic treadmill“ или „hedonic adaptation“. По темата е писал Оливър Бъркман в „Противоотрова“ (на английски „The Antidote“)

(Картинката е от Pixabay - излезе ми при търсене за treadmill.)

Разбира се, има и други фактори, които мотивират в хората за труд и в частност да „ходят на работа“ (това е само един от начините да се работи).

Важни неща за мотивацията можете да прочетете в книгата „Мотивацията“ на Даниъл Пинк.

Може да се запознаете с теориите за мотивацията (в частност и за извършване на труд), които се изучават в българските университети, с книгата на Марин Паунов „Трудова мотивация“ (може би все още я има на промоция за 2 лева в книжарници Сиела). Прочел съм я донякъде и имам някои забележки, особено за някои разсъждения, свързани с еволюцията чрез естествен подбор (може би ще пиша някой път в блога си за това). Авторът е преподавател в български университети.