Евтин часовник за плуване - възможно ли е?

Дойде ми идея.

Правене на електронния часовник защитен от вода като се ползват вместо обикновени бутони капацитивни (или индуктивни - като се мери индуктивност на намотка, която зависи от положението на бутона). И вътре се запълни с епоксидна смола и/или от онези продукти за фугиране на плочки (пастообразни материали на акрилна основа).

Тази част от часовника, където е дисплея, може да се залее с епоксидна смола (прозрачна - ако се залива и стъклото на дисплея).

Другата може да се напълни със "силикон" (онези пастообразни материали на акрилна основа за фугиране на плочки). Може да се ползва също силиконова грес за заливане на контактите (тя е изолатор, но при достатъчен натиск контактите успяват да се докоснат и да протече ток). Трябва да се предвиди и някакъв балон с газ, който да се свива при натискане на бутон (защото иначе бутонът няма да може да се натисне или греста ще изтече отнякъде).

Смяната на батерията ще се усложни. Ще трябва да се маже нановно от онова акрилното след изчегъртване на старото с цел смяна на батерията.

Алтернатива - безжично зареждане на акумулатор.

Мисля си ги тези неща след като забелязах, че има сериозна разлика в цената между часовниците, които са незащитени от вода (при плуване) и тези, с които може да се плува.

Толкова ли е скъпа тази процедура по създаване на защитен от вода часовник?

Продават едни много евтини часовници, за които твърдят, че издържат налягане като 100 метра под вода. Дали не ги правят така? Взимат един евтин часовник и го пълнят със силикон или епоксидна смола? Или просто лъжат?

Ако един работник може да пълни по 5 часовника на час - това е примерно долар отгоре. Ако работи за 5 долара на час. Цената на материала да я сложим долар. Цената на помещението - още долар на час. За три долара отгоре може да се направи защитен от вода.

Но пък този производител трябва да се конкурира с другите, които дават по-ниска цена, обаче лъжат (стоката им не е защитена от вода).

Сещам се обаче за една история - как беше дадена работата по пълнене с епоксидна смола на електронни устройства на работник, който не е бил съвестен (пълнел ги е некачествено - като е оставял много въздух). Устройствата са гърмели като фойерверки. Така че има риск. Не е като да пълниш пиперки за печене...

Поскъпването заради замяната на обикновените с капацитивни бутони не мисля, че ще е съществено. Под капацитивен бутон имам предвид засичане на положението на металния бутон (близко-далечно) чрез мерене на капацитет. Но може да се измисли и нещо друго.

Защо мисля по този въпрос? Защото в днешно време хората ползват телефона си като часовник. И единствения случай когато се налага да ползват часовник е когато ходят да плуват (и не е практично да плуват с телефона си).

Проблемът с бутоните може да се реши и чрез метода via negativa - премахване на бутоните. Вместо това часовникът се сверява чрез приставка, която безжично му предава настройките. Или чрез утвърден протокол като Bluetooth. Но пък това ще харчи повече батерията и трябва безжично зареждане (иначе не е много практично).

Мисля си и за вариант електродите на бутоните да са отделени от другата част, минавайки през епоксидна смола (така че само бутонът да е изложен на вода, а вътрешната чувствителна част - не). И да има повишено напрежение за да може токът да мине през паразитните преходи метал-окис и нещоси-нещоси (защото от водата ще се напълни с какво ли не). Но това май е загубена кауза, щом има отвори ще се напълни с боклуци и в един момент ще спре да работи.

След като пуснах тема в Reddit (Waterproofing electronic watch's buttons) InductorMan предложи да се ползва датчик на Хол (аналогов с микроконтролер, който разпознава събитието "натискане на бутон" без да е нужна прецизна калибрация предварително). Предимството на метода пред индуктивния е, че правенето на намотка е скъпо. А ако се ползва намотка с печатни проводници ще трябва голям ток.

Той смята също така, че ползването на мембранни бутони (membrane switches) ще е достатъчно добро решение - влиянието на налягането на малка дълбочина е достатъчно по-малко от силата, с която човек натиска бутона. Но пък потребителите не харесват мембранните бутони, защото те правят продукта да изглежда евтин. Затова масивен метален бутон с магнит изглежда по-добре от гледна точна на потребителя (информацията за състоянието на бутона може да се вземе с датчик на Хол).

Може също така да се ползват рид ампули. Те не искат допълнителна енергия. За сравнение - DRV5032 харчи 1.6µA@3V или 0.54µA@1.8V. Проблемът с тях е, че при механични сътресения може да се включват нежелателно.