Сетих се как да реша един проблем по лесен начин

Помислих си дали да го запиша. Реших, че няма начин да го забравя. Сега не помня решение на кой точно проблем намерих. Може би ще се сетя за решението, ако се сетя кой беше проблема. Обаче не се сещам кой беше проблема...

Вече си нося тефтерче и химикалка в чантичката. Така дори и когато съм навън мога да запиша нещата, които ми идват наум.

Тефтерчето го купих от магазин за дрехи втора употреба. Който го е ползвал преди мен е скъсал първите няколко страници, където е писал. Обаче е забравил, че е писал и на последната страница (която изглежда като първа ако тефтерчето е обърнато обратно). Може би списък за пазаруване (не разбирам езика, на който пише).

Много хора не си правят труда да изтрият данните от електронните устройства, които дават за рециклиране или продават. Не е трудно. Има лесни за ползване програми, които вършат тази работа.

Ако не искате да триете операционната система може да ползвате програма, която заличава само данните, които са записани в „свободното“ дисково пространство, защото са „изтрити“ (8 Free Tools to Securely Wipe Free Disk Space Preventing Recovery). Прави се нов администраторски акаунт, трият се всички други потребителски директории (и другите директории с потребителски данни, ако има такива), трие се свободното дисково пространство и готово.

Помните ли остренето на моливи в училище? Моливът се вкарва в острилката, върти се и когато е почти готов - се чупи. И процесът продължава, докато моливът свърши. Не знам моливите ли са били калпави или острилките...

Преди няколко седмици намерих до кофите за боклук две острилки, една с нащърбено ножче, друга с чисто ново, но леко дефектна (и затова ножчето е като ново). Присадих ножчето от едната на другата. Остри моливите перфектно. Тествах я на нови моливи (които пак бях намерил, изненадващо е да се види, че хората все още ползват моливи, защото ако не ползваха нямаше да ги губят - един от моливите го намерих на алея в Морската градина, беше рекламен с логото на някакъв университет).

Сега има автоматични моливи с дебелина на графита половин милиметър. Те няма нужда да се острят. Натискаш копчето и излиза остър графит с връх половин милиметър.

Защо му е на човек молив в днешно време? Моливът пише върху повече видове повърхности от химикалката. Много по-бързо е да запишеш нещо с молив върху хартия, отколкото да отваряш телефона, да пускаш програмата за записки, да набираш текста...

Днес например си записах номера на пратката, която ме чака в пощенския клон. С молив.

Бях намерил и една почти неизползвана тетрадка. Записките са общо взето отбиване на номера. Нещо за ергономия, чертане, електрически вериги, пътя на електричеството - подстанция, трафопост и т.н.). Някакви точки и подточки. С грешки в изписването на някои думи (профели на металите, агрегатно състояния). И почеркът е далеч от класическия ръкописен.

По времето когато започнах да уча как се пише с технически шрифт си развалих почерка - от грозен ръкописен минах на грозен полуръкописен (с комбинация от подобия на ръкописни и печатни букви, някои от които наподобяват техническия шрифт). В днешно време в училищата изобщо учат ли да пишат с ръкописен почерк? Четох за САЩ, че в някои училища пишат само с печатни букви. На учителите им било трудно да четат ръкописен текст и било по-практично вместо да се учат децата да пишат с ръкописни букви да учат нещо практично - как да ползват клавиатура примерно.

От доста време си мисля да потренирам писане за да се науча пак на ръкописно писане. Затова взех онази тетрадка. Но от тогава само съм разглеждал статии за писането. И търся шаблони, които да са подходящи за печатане (намерих някои, обаче има много излишни неща и само се хаби тонер и хартия). А не ми се занимава сам да си правя шаблони. Но накрая и това ще е решение. А може и без шаблони, направо...

От Български пощи са променили метода на работа. Преди ти казваха, че имаш пратка. Ако се обадят два пъти - значи имаш две пратки. И като отидеш в пощенския клон си казваш името и адреса. Пакетите бяха подредени в кашони според адреса.

Сега по телефона съобщават номера на пратката. Четирицифрен (за сега). Като отидеш в пощенския клон казваш номера на пратката. Вече пратките са сортирани по номер, а не по адрес.

Интересно, че не ми искаха лична карта, не ми искаха ЕГН-то и не искаха да се подпиша в книгата. Дали защото пощальонката ме е запомнила? Или казването на номера на пратката го ползват като доказателство за самоличност? И са премахнали нуждата от подпис и книга за да бъде по-бързо обслужването?

Преди няколко дена взимах пратка от Еконт, където има табелка, че клиенти без лична карта не се обслужват. Куриер от друга куриерска фирма ми беше донесъл пратка до вратата и не ми искаше нито подпис, нито да покажа лична карта (пратката беше платена онлайн предварително).

Допълнение: ходих пак в пощата да си взимам пратка. Преди мен един мъж взимаше пратка на приятелката си. Първо ѝ сгреши името, после каза грешно ЕГН. След като се обади да пита за ЕГН-то и каза коректното му дадоха пратката. И се подписа на една бележка.

Интересно, че аз казах номера на пратката и после си казах името за проверка (дали ми дават правилната пратка). Не ми искаха лична карта. Пощальонката беше друга. Може би проверяват ЕГН-та само при пратки, изпратени от България (моята беше от Китай).