Здравната каса пак иска да „договори“ антипазарни безумия

Ако някой случайно е пропуснал какво се опитваше да направи здравната каса през миналата година: Ограничение от 8 рецепти на час в аптеките - антипазарни закони удрят пазара на лекарства. Сега, освен че продължават да настояват за ограничение в броя на рецептите за определен период от време, искат да въведат чрез „договор“ незаконен „данък върху отстъпката“, приходите от който ще постъпват в НЗОК и ще бъдат за сметка на пациентите.

Според статията във вестник Капитал (Две отрови за пазара на лекарства. Касата иска от аптеките лимит на обслужените рецепти и част от отстъпките им от доставчиците.), ограничението за обработка на една рецепта ще бъде 8 минути. Според статията във вестник Стандарт (Аптеките с лимит за рецепти), ограничението ще бъде по 6 минути на рецепта и по 3 минути на протокол. Аптеките, които не се съобразят с този антипазарен „договор“ няма да получат пари за част от лекарствата, които са продали.

Според НЗОК има аптеки, които отчитат „нереално висок брой рецепти“ и предлагат чрез този антипазарен „договор“ да решат този „проблем“. Така те смятат да накажат по-ефективните аптеки, които успяват да привлекат повече клиенти и да работят по-ефективно. Чрез този „договор“ НЗОК иска да даде нелоялно предимство на аптеките, които по друг начин не биха имали шанс да обслужат повече клиенти (например защото служителите им работят по-бавно и/или цените на лекарствата там са по-високи). Поддръжниците на този антипазарен „договор“ казват, че по-бавното обслужване ще бъде в полза на пациентите (разбира се няма да кажат какво наистина мислят – че в същност искат да ограничат конкуренцията и да накарат пациентите да пазаруват и в аптеки, в които иначе не биха пазарували).

Според статията в Капитал, НЗОК иска да „договори“, че отстъпката в лекарство, получена от дистрибутора или производителя, трябва да се дели между пациента и касата. Тази формулировка е изключително неясна (какви отстъпки, защо да се делят?), но след внимателен прочит става ясно, че в същност идеята е цените на лекарствата да са фиксирани навсякъде. Например до сега здравната каса плаща фиксирана сума за определено лекарство, а аптеката избира на каква цена да го продава на клиента. Някои аптеки имат възможност да продадат лекарството на по-ниска цена (например защото продават по-големи количества и успяват да купят лекарствата на по-изгодни цени, тъй като клиентите са доволни от качеството на обслужването и изгодните цени). Аптеките, които продават на по-високи цени и обслужват клиентите по-бавно, не са доволни от това, че клиентите пазаруват от други аптеки, които успяват да продават лекарствата на по-изгодни цени и обслужват клиентите по-бързо. Затова недоволните аптеки (чрез НЗОК) лобират за сключване на антипазарен „договор“ между НЗОК и аптеките, който ще затрудни конкуренцията, като направи цените на лекарствата еднакви във всички аптеки, защото „споделянето на отстъпките“ между здравната каса и пациента ще обезсмисли отстъпките, които аптеките правят (според статията в Капитал).

Това с отстъпките го прочетох няколко пъти, но продължавам да се чудя дали наистина съм разбрал какво точно се предлага. Например ако едно лекарство струва 100 лева и касата плаща за него 50 лв, пациентът доплаща 50 лв. Ако обаче аптеката реши да направи отстъпка и успее да продаде лекарството за 80 лв, пациентът доплаща 30 лв (вместо 50 лв). Ако обаче новият „договор“ влезе в сила - 20-те лева, които клиентът получава като отстъпка, трябва да се „делят“ с касата - тоест пациентът ще трябва да плати допълнително половината от отстъпката (10 лв), която му правят, за да може тази „половина от отстъпката“ да бъде получена от здравната каса. Излиза, че здравната каса налага „данък върху отстъпката“, която ще се плаща от пациента.

Ето как обясняват този „договор“ с отстъпките в статията, публикувана в Капитал:

Ако сега съществува програма, в която пациентът не доплаща нищо за продукта от 1000 лв., то в сегашния вариант на договор аптеката трябва да дели 250-те лева, които пациентът не плаща, с касата. "На теория касата би трябвало да получи 125 лв., а пациентът да доплати 125 лв. Така лекарството става по-скъпо за болния. Друг е въпросът, че в момента тези пари са дарение от производителя, което идва под формата на безплатна бонус опаковка и няма как да се дели. Така програми за социално слаби пациенти няма да има", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. В допълнение при медикаментите с по-ниска стойност, при които касата плаща 5 лв., а трябва да си раздели с аптеката отстъпките й, които са например 2 лв., логично пациентът пак ще плати повече.

Значи, доколкото успях да разбера този абсурд, ако производителят реши да направи дарение (като се откаже от заплащане над цената, която здравната каса плаща), пациентът ще бъде обложен с „договорен“ и незаконен (негласуван от парламента!) „данък върху отстъпката“. А когато това дарение е осчетоводено като "бонус опаковки", настъпва някакъв странен бюрократично-счетоводен парадокс - трябва да се дели нещо, което не може да се дели (делене на нула?).

Още по темата: НЗОК – каца без дъно.