Държава с икономика извън държавата - какъв е проблемът?

Добри Божилов коментира във Фейсбук:

Има един голям глобален проблем, който никой политик не адресира. Това е разделянето на икономиката от държавата. Икономиката вече е мобилна и може да се мести където си иска. Но държавата остава със задълженията си да плаща определени неизбежни разходи - пенсии, образование, здравеопазване, армия, полиция. Преди системата беше ясна - има национална икономика, която плаща всичко това. Но днес може цялата национална икономика да се изнесе навън и фактически да има държави, в които няма никаква икономика. Но те трябва да плащат фиксираните разходи. Това нещо застрашава да доведе до сериозни обществени трусове. Засега ги потушават чрез заеми, но не може до безкрай така...Добри Божилов

Нали това уж е решено с данъка върху потреблението? Докато има живи хора в държавата, те ще потребяват стоки и услуги, които се облагат с данъци.

Освен това докато има живи хора в държавата ще има и предлагане на стоки и услуги, което изисква да има кой да ги предлага. А тези, които ги предлагат получават заплати. Заплатите се облагат с осигуровки.

Какъв е проблема тогава?

Критикуват големите компании, че не плащали данъци в държавите, където са им приходите. Обаче в действителност те плащат - в тези държави имат служители и заплатите им се облагат с данъци и осигуровки съгласно местното законодателство. От къде на къде държавата ще иска да облага и разходите, които местния клон прави в друга държава?

Държавите трябва да се примирят с факта, че облагането на юридически лица е анахронизъм и да премахнат изискването юридическите лица да плащат данък върху печалбата си, което ще облекчи счетоводството им значително и ще направи безсмислено ползването на офшорни зони с цел данъчно планиране. Много хора, които се занимават с данъчно планиране ще започнат да вършат нещо продуктивно, защото "ще си изгубят работните места". Това не е нещо лошо само по себе си - целта на икономиката не е "да се работи" и "да има работни места", а да се произвеждат стоки и услуги, които хората да потребяват.

И изобщо какво е това "национална икономика"? И как така е хем "национална", хем е изнесена навън?

Отговорът не обхваща проблема в пълнота. Липсата на икономика означава липса на дохода, който да се облага. Няма как да събереш ДДС като няма кеш, който да се похарчи. Същото важи и за другите данъци. Трябва да има икономика, която да раздава заплати, и на база на тези заплати да се пълни и бюджетът.Добри Божилов

А какво правят хората живеещи в държавата? Нали все пак не умират от глад?

Изнесли са икономиката извън държавата, получават доход от фирмите си, които се намират в чужбина, получават дивидент от фирмите си, плащат данък върху дивидента, плащат ДДС върху разходите, които правят за храна, жилище, медицинско обслужване.

Има хора, които работят в сектора на услугите - продават храната, строят жилища и т.н. - разходите, които правят собствениците на фирми в чужбина са източник на ниска ентропия, от който се възползват работещите в сферата на услугите.

Нали безработицата ще понижи цената на труда, което ще увеличи притока на чуждестранни инвестиции? Държавата е част от ЕС и няма бариери пред инвеститорите от други европейски държави. Няма и пречка пред инвеститорите от държави извън ЕС. Пазарната икономика "ще създаде работа" на безработните по естествен начин.

Единствения начин нещата да се объркат е като държавата продължи да създава излишно законодателство, което ще отблъсква потенциалните инвеститори. Инвеститорите ще сметнат колко ще им бъдат разходите за бюрокрация + разходите за труд. Колкото и ниски да са разходите за труд, ако разходите за бюрокрация са твърде много - това ще ги откаже. Каква е файдата, ако заплатите са 100 лв след като цената за спазване на законите е хиляди левове (токова струва правния отдел на компанията, отделно има и глоби, които ще се наложи да се плащат, защото законодателството е излишно усложнено и няма начин да не се наруши някоя наредба или закон), докато в други държави правния отдел струва съвсем малко и законите са по-лесни са прилагане и спазване, но заплатите са по-високи.

В интерес на истината и другите европейски държави имат големи проблеми с бюрокрацията. Тъй като са по-стари, количеството на законите там е по-голямо (в България пишат нови закони от 1989, а в старите демокрации пишат законите много по-отдавна, имали са повече време да напишат по-голямо количество излишни закони - например в САЩ и старите европейски демокрации). Но въпреки това хората там живеят по-добре. Успяват да компенсират бюрокрацията с по-голяма производителност на труда.

Аз говоря за намаляването на икономиката в самата държава, което означава намаляване, въпреки отчитане на ефекта, че има износ и нещо влиза в нея. Този процес при някои държава достига много опасни нива. Иначе ако една държава има много износ, тя не попада в хипотезата да е "без икономика". Но е факт, че като цяло в доста държави икономиката се изпарява, а задълженията остават.Добри Божилов

В същност износът значи не "влизане", а "излизане" - държавата изнася нещо ценно (в същност не държавата, а икономическите субекти). Това обаче се компенсира с внос - икономическите субекти получават пари в замяна на изнесените стоки и услуги и ползват тези пари за да внесат други стоки и услуги. Вносът и износът са взаимосвързани.

Целта трябва да е внос на стоки и услуги, които да се потребяват от хората (населяващи тази държава). А начинът това да се случи е като се осъществи износ - случва се размяна - износът е равен на вноса (като се ползват пари или валути при този процес).

Затова облагането с данък на вноса е еквивалентно на облагане с данък на износа. За подробно обяснение: Exports and Imports Are Flip Sides of Same Coin; Therefore A Tax on U.S. Imports Is a Tax on Exports.

Затова е добре да няма мита върху вноса (и изобщо какъвто и да е граничен контрол върху парите, стоките и услугите, които минават границите).

Много хора не разбират защо се прави износа на стоки и услуги. Това не е самоцелно. Целта е изнесените стоки и услуги да се разменят за други стоки и услуги по взаимноизгоден начин. Например земеделците от САЩ "произвеждат" автомобили като ползват една черна кутия, наречена Япония. Вкарват в черната кутия земеделска продукция и изкарват автомобили. При това ефективността на тази черна кутия е по-добра от ефективността на американските производители на автомобили - с по-малко ресурси земеделците успяват да "произведат" същото количество автомобили, като автомобилните производители, които не ползват черната кутия Япония.

В същност може би американците също могат да произвеждат автомобили толкова ефективно, колкото и японците. Обаче предпочитат да произвеждат нещо друго, в което са още по-ефективни. Това е т.нар. сравнително предимство (Comparative advantage).

Въпросът е какво става като нищо не можеш да изнесеш, защото нищо не произвеждаш.Добри Божилов

За да бъде конкурентноспособна българската икономика трябва най-напред държавата да започне да пречи на гражданите си по-малко (ако това се случи - желанието за печалба ще направи българските граждани по-богати, защото ще се намерят много инвеститори, които биха желали да спечелят от по-ниската цена на труда, което ще доведе до поскъпване на труда). Единствения начин, по който това може да стане е като се опрости и редуцира законодателството. Политиката на ЕС обаче е точно обратната - неспирно пишат нови директиви и искат държавите-членки да отразят тези директиви в националните си законодателства - тоест да се пишат още закони.

Тъй като за отделния гражданин е по-удобно просто да игнорира този проблем, единственото решение е да изчакаме законодателството и бюрокрацията да нарастнат до нетърпимо ниво, при което хората ще бъдат толкова бедни, изтормозени от държавата и ядосани, че ще се случи революция.

Разбира се има и друг възможен сценарий - научно-техническият прогрес и свързаното с него увеличение в производителността на труда може да направи възможно нарастването на законодателството и бюрокрацията до абсурдни нива, тъй като съвсем малко хора ще бъдат достатъчни за реалното производство на стоки и услуги, а останалите ще се занимават с непродуктивни дейности свързани с лощото законодателство - държавни служители, правни консултанти, счетоводители, затворнически надзиратели, лежащи в затвора.

С непрекъснатото си нормотворчество Европейският съюз бодро върви към позитивна елементна институционална криза тъй като изгледите са параграфите и алинеите да надвишат броя на функциониращите предприятия в съюза. Пълното беззаконие пък в Сомалия е добър пример за негативна елементна криза в институциите. Йордан Янков, Възход и падение на индустриалната цивилизация