Как естественият подбор на мемите благоприятства репликацията на „правилните“ гени (и други идеи)

Иначе казано, системата, за целите на собственото си оцеляване, трябва да възпроизвежда своите елементи (тоест нас, хората) като свои производителни и потребителни сили. Иван Попов, Парадокси на „деловата“ икономика

Докато четох тази статия на Иван Попов ми просветна – има симбиоза между мемите и гените. Гените са бавни. Мемите са бързи. Като създават машини за оцеляване, които възпроизвеждат меми, гените получават изгода – възможността за по-бърза комплексна еволюция, базирана на репликатори на различни нива. Нещо като коеволюция, само че не между два биологични вида, а между гени и меми - репликатори със съвсем различна природа. Може би идеята ми съвпада с Dual inheritance theory, не съм запознат с нея.

Успешните комплекси от меми (напр. държава, в която индивидите имат свободата да си сътрудничат доброволно (без централно планиране), срещу държава, в която има централно планиране и репресии срещу хората с добри идеи) способстват за размножаването на гостоприемниците им (които се явяват машините за оцеляване на гените).

И в крайна сметка по-успешни са тези системи (от меми), които произвеждат повече хора (като им осигуряват по-добри условия за…). От което хората не могат да се оплачат.

Възможно ли е прекалено точното възприемане на реалността да е недостатък в контекста на естествения отбор?